Пайнера хванал бас дали Десислава става

На 7 март ставате на 30 години. Как ще празнувате?

Имах оферта за участие, но я отказах. Предните години все бях в чужбина със сестрите ми, но тази съм си оставила дата свободна. Ще видим кой ще ме изненада. Ще си подаря клип на баладата My Pleasure, My Pain.

Вие сте голяма звезда. Помните ли началото на кариерата си?

Доста отдавна започна всичко. Бях още ученичка, когато на един конкурс, където между другото спечелих първа награда, ме забеляза Минчо Атанасов, ръководител на оркестър Раднево. Покани ме да отидем в Пайнер. Там се беше договорил вече да запише албум и искаше и аз да участвам. Пях едни фолклорни песни.

Бяхте заедно със Силвия, нали? Двете май сте скарани горе-долу оттогава?

Ох, даже не си спомням защо сме скарани и защо се сърдим вече. Представяш ли си колко ще е смешно, ако се видим и се окаже, че и двете не знаем за какво е бил конфликтът ни. По онова време бяхме на по 17-18 години.

Вярно ли е, че не сте искала да ходите в Пайнер.

Така е, да. Тогавашния музикален продуцент там, Стефан Статев, ме покани да подпишем договор, а аз се дърпах. Не исках да пея поп-фолк. Бях много добра фолклорна певица. Но ме убедиха с пари. Знаеш какви гладни години бяха 96-97-а. Един ден ми звънят от Пайнер и ми казват, че са ми намерили три участия. Хонорарът за всяко беше по 120 лева. Много пари за тогава.

Със 100 парички, бате ли дебютирахте във фолка?

Да. Точно заради песни като 100 парички, бате не исках да пея чалга. Бях с едно червено сатенено панталонче на клипа. Добре, че никъде го няма това.
На 18-я ми рожден ден отидох в офиса на Пайнер да почерпя. А те ми казаха, че трябва да правя албум. Съгласих се. Нямаше обаче кой да ми напише песни и стоях ей така. Ако исках да имам албум, трябваше сама да си направя мелодиите и текстовете. Седнах и станаха. Тогава хората чуха за Десислава, която пее Синя птица и името й се пише отделно. През 98 година излезе албумът ми Нямам проблеми. Сама се бях гримирала за обложката. После сложиха една друга. Плаках за нея.

Кога усетихте подкрепа от продуцентите? На Златния Мустанг през 99-а, когато спечелихте първа награда?

На този фестивал никой не очакваше аз да спечеля. След като взех статуетката само Нелина дойде да ме поздрави. Стоях иначе сама в ъгъла, докато продуцентите бяха заети да утешават загубилите. После почнах да записвам втори албум. Отново никой не вярваше, че ще излезе нещо голямо. Даже ще кажа нещо, което никой не знае. Жени Димова, мениджър в Пайнер, и Митко Димитров се хванали на бас дали ще излезе нещо от мен. Подписали се под един лист дали ставам. Митко винаги ме е подкрепял и е написал, че ще стана звезда, а Жени е била скептична. Станах Певица на годината.